Америка няма официален език. Вместо това има стотици.

Преди съвсем 400 години говорещи валонски религиозни бежанци от непосредственост до това, което е почти днешната френско-белгийска граница, дойдоха в ленапски говорещ архипелаг, отбелязвайки колониалното учредяване на Манхатън, какъвто го познаваме. Оттогава дойдоха от ден на ден световни миграционни талази, обогатявайки града освен по на практика способи, само че и добавяйки към неговата културна и артистична текстура. Днес Ню Йорк е най-езиково разнообразната градска зона в света.

Сега Доналд Тръмп предизвестява за това езиково разнообразие, като твърди, че класните стаи в Ню Йорк са затрупани от задгранични студенти които приказват неразбираеми езици. „ Те имат езици, за които никой в ​​тази страна не е чувал “, сподели господин Тръмп, имайки поради мигрантите, които са пристигнали неотдавна. „ Това е доста извънредно нещо. “

Вярно е, както той допусна, че нямаме инструктори за множеството от над 7000-те езика в света, толкоз е неприятно нашата дарба да ги преподаваме, учим или превеждаме. Но за какво господин Тръмп счете това за „ доста извънредно нещо “, а не за апел за повече проучвания и повече учители по езици? Какво може да направи езиците — превъзходно разнообразни естествени опити в човешкото знание и връзка — толкоз плашещи?

Има доста на практика изгоди, които могат да бъдат открити в знанието, мъдростта и поезията на езици, които имигрантите носят със себе си. Все повече проучвания откриват, че езиковото многообразие може да бъде положително освен за цялостното развиване на детето, само че и за неговото здраве. Присъствието на тези езици и техните говорещи непрестанно съживява дълбокия обществен опит, който е Америка. Можем и би трябвало да се научим по какъв начин да поддържаме връзка с тях.

Днес близо 70 милиона американци приказват езици, разнообразни от британски вкъщи. Така вършат към половината от всички поданици на Ню Йорк, само че на никое място дълбочината и широчината на езиковото разнообразие на Америка не са по-очевидни, в сравнение с в Куинс.

Куинс е дом на над два милиона души, с доста хора, идващи от далечни краища на земното кълбо, утвърждавайки главния американски блян, че хора от надълбоко разнообразни среди могат да съществуват взаимно. Хората, които сформират „ международния квартал “, приказват езици като микстек, кичуа, тибетски и фулани, както и набор от застрашени езици, невидими за преброяването, само че картографирани от моята организация, Алианса за застрашени езици. Тази дълбочина на езиковото разнообразие демонстрира по какъв начин разликите могат да поддържат едно общество, тъкмо както биоразнообразието предизвиква устойчиви екосистеми.

Mr. Тръмп, който е роден в Куинс от майка, чийто първи език е шотландски келтски, схваща доста добре по какъв начин да сплоти хората против Куинсификацията на Америка. Атаките против езиците прекомерно постоянно са офанзиви против техните говорещи, само че едноезичните като него може да се опасяват изключително да не изгубят езиковата си привилегия. Въпреки че може да има бизнес по целия свят, той в никакъв случай не е напускал зоната си на езиков комфорт.

Има основателни терзания по отношение на лимитираните запаси и провокациите на интеграцията, само че в днешния прегрята изразителност и неправилни стъпки в политиката към имиграцията пълнотата на това, което над 170 000 търсещи леговище носят в Ню Йорк - и това, което имигрантите носят на тази страна по-общо - се подценява.

The Times се ангажира да разгласява на редактора. Бихме желали да чуем какво мислите за тази или някоя от нашите публикации. Ето няколко. А ето и нашия имейл:.

Следвайте секцията за мнение на New York Times по отношение на,, и.